Много ЛГБТИ+ българи в някакъв момент от живота си решаваме да живеем извън родното си място – в друг град, в столицата, или в чужбина. В някои случаи водещите причини са същите като при цис и хетеросексуалните българи – да учим, да си намерим по-добра работа или израснем в кариерата, или да бъдем с любимия човек. В други, причините ни са специфични за ЛГБТИ+ хората – например, да избягаме от консервативна и хомофобска общност, в която може да сме обект на подигравки или насилие.
Историите ни са сложни и цветни, но рядко някой ни позволява да ги разкажем. Поредицата „Немили-недраги“ цели да направи точно това: да предостави пространство на ЛГБТИ+ българите, които живеем извън родното място да разкажем историите си така както ги преживяваме лично… Да говорим за мечтите, страховете, успехите и провалите си, какво ни липсва и какво сме изоставили с радост и т.н.
Големият град носи важни предимства за нас: „различността“ ни е по-малко очебийна и е по-вероятно да срещнем сродни души, да създадем приятелства и общност, да намерим културно-развлекателни събития с ЛГБТИ+ тематика и, разбира се, сексуални и романтични партньори.
Със засилването на глобализацията и особено членството ни в Европейския съюз, преместването в чужбина е по-лесно от всякога. Отново, за ЛГБТИ+ хората, държавите от западна Европа и северна Америка предоставят не само по-добри икономически възможности, но и повече социални такива. Там отбелязваме по-ниски нива на хомофобия, по-големи и активни ЛГБТИ+ общности и повече права за ЛГБТИ+ двойки и семейства.
В същото време, животът извън родното място може да бъде и труден. Намирането на работа, приятели, а понякога дори и жилище си е предизвикателство в големия град, както и привикването към самостоятелен живот и отношението на софиянци към хората „от провинцията“.
Животът в чужбина има и други предизвикателства – не само да научим местния език и бюрокрация, ами и да свикнем с нов начин на живот, общуване и създаване на връзки специфични за държавата. Не на последно място, когато в чужбина се почувстваме свободни от хомофобията и омразата, може да осъзнаем, че ни липсват времето, баничките, домашните домати или достъпните цени, например на евтините цигари и алкохол в България. Решението дали да избягаме за собственото си добро, или да останем и да се борим за подобряване на положението там където сме, е допълнителен фактор за някои от нас.
Политически, ЛГБТИ+ българите са част от цялостната картина на това, което политиците понякога наричат „изтичане на мозъци“ или обезлюдяване, но хомофобията не фигурира като фактор в общественото говорене по темата. Още повече, борбата с хомофобията в България не се разглежда като необходима мярка за привличане на ЛГБТИ+ емигрантите обратно в страната.
Накратко казано, ЛГБТИ+ българите решаваме да живеем извън родното място по различни причини и новият ни живот може да има и хубави, и лоши страни.
Каним хора, които се чувстват част от ЛГБТИ+ общността и които живеят извън родното си място (т.е. в друг град или държава) да ни изпратят своите разкази и истории. Най-общо казано, каним ви да отговорите на въпроса: Какъв е животът ми там където живея сега?
По-конкретно, ако желаете, можете да отговорите на някои от следните въпроси:
- Защо решихте да се преместите? Хомофобията, омразата, дискриминацията, или липсата на други ЛГБТИ+ хора в родното ви място бяха ли решаващ фактор?
- На новото място имате ли приятели, сексуални партньори, романтичен партньор, семейство, деца? Посещавате ли социални ЛГБТИ+ места (напр. филмови прожекции, групи за взаимопомощ, дискотеки, клубове, сауни)? Лесно ли беше да си ги намерите?
- Чувствате ли се по-добре във финансов или професионален аспект?
- Чувствате ли се по-свободни от хомофобия?
- Поддържате ли връзка с хора от родното място, прибирате ли се? Липсва ли ви нещо и ако да – какво/кой?
Също така, радваме се да поканим и ЛГБТИ+ чужденци, които живеят в България да споделят своите истории. Ще ни е интересно да ни разкажат защо са избрали да живеят в България и какво смятат за живота тук, включително живота им като членове на ЛГБТИ+ общността.
Изпратете ни вашите разкажи между 400 и 2 000 думи. Ако историята ви е по-дълга, сме отворени да я публикуваме на няколко части.
За тези от вас, които искат да разкажат история, но не се чувстват уверени сами да я напишат, ще се радвам да направя интервю с нас и да я разкажем заедно.
Ще се съобразим с вашите изисквания относно личните ви данни и поверителност: в разказите си може да използвате прякор, инициали, малкото или цялото си име. Може да използвате името на родния си град/село или настоящите град/село/държава, а може да използвате и широки понятия от сорта на „малък град в северозападна България“, „село в източна България“, „държава в западна Европа“ и т.н.
Изпратете вашите истории на [email protected].
Pingback: Немили-недраги? ЛГБТИ+ емигранти разказват – Queer Stories Matter