Относно

Кой съм аз?

“Аз съм екутьор, аудиофил, словофетишист”. Бях прочел тази реплика в книга в късните ми тийнейджърски години. Сега си мисля, че беше в “Синдромът Портной” на Филип Рот, но може и да се бъркам, забравил съм. Освен остроумна, усетих репликата близка до мен, приложима към мен – аз обичам да слушам. Обичам да слушам – и да разказвам – истории, от които можеш да научиш нещо за човек в контекста на живота и средата му.

Казвам Борислав (Боби) и в момента живея в Тайланд, където работя за една неправителствена организация, която се бори за правата на жените мигрантки и жертви на трафик на хора. Също така съм редактор на едно специализирано рецензирано списание посветено на трафика на хора.

Защо Queer Stories Matter?

През 2021 г. бях гост-редактор на поредицата „Немили-недраги“, която беше публикувана на ЛГБТИ+ портала Out.bg. Накратко, в тази поредица, куиър българи, които живеят в чужбина разказват за себе си, живота си там, за България и още много други неща. Публикувахме историите на 19 души, като осем бяха изпратили кратко есе, а аз проведох интервю с другите 11. Отвъд съдържанието на поредицата (което е страхотно!), ми се стори, че за някои от участниците/авторите, разказването на историята им имаше ефект на облекчение: някои може би за първи път описваха болезнена случка от миналото; други за първи път говореха за своята сексуална ориентация пред медия, която макар и специализирана, все пак е в публичното пространство и историята им можеше да достигне до роднини и приятели. Един дори ми каза „интервюто може да е един вид терапия, особено когато е искрено и споделяш това, което мислиш. Та се радвам, че ти в момента извършваш този „терапевтичен“ процес за ЛГБТИ+ хора.“

Разказването на истории (storytelling) е установен метод за овластяване на непривилегировани групи и може да допринесе за изграждането на усещане за общност, както и за по-широко приемане на ЛГБТИ+ хората в обществото. Историите ни помагат да видим другите като хора също като нас, да изпитаме съпричастност и да разпознаем, че това, което ни свързва е повече от това, което ни разделя. Както казва нигерийската писателка Chimamanda Ngozi Adichie в лекция пред Университета на Кейп Таун, „начинът, по който се свързваме с хора, които са различни от нас, хора, които може би никога няма да видим, и с които никога не бихме общували лично, се формира от историите, които чуваме за тях и как те са представени в медиите и разказите на други. Когато не познаваме историите на другите, самите те остават непознати за нас. Тъй като не познаваме историите едни на други, ние така и оставаме непознати.“

Имах голямото желание да продължа да правя такива поредици, но поради различни причини, не намерих медия или организация, която да ми даде гръб. И така се роди QSM.

Занимавам се с QSM в свободното си време, защото ми е приятно. Не получавам финансиране за него – времето ми е доброволно, а разходите за хостинг, домейн име и т.н. си ги плащам сам, те не са големи.

Как да разкажа история?

Можете да използвате страницата за контакт или да изпратите имейл на [email protected]. Ако не ви се пише, но искате да разкажете история, изпратете ми имейл и аз ще се свържа с вас да направим интервю. Може и вие да запишете аудио файл, да го качите в своя Google drive, Dropbox или друг сайт за споделяне на файлове, и да изпратите линк към него на посочения имейл.

Не забравяйте, че всичко, което е публикувано в интернет, включително тук, може да бъде видяно от някой, който не искате да го види. Помислете внимателно колко и какви подробности искате да включите в историята си. От съображения за сигурност, може да е добра идея да пишете за себе си с псевдоним (измислено име) или инициали. Можете да говорите за времеви периоди в широки диапазони, например, “през пролетта на 2020 година”, или “в началото на март” и т.н. По същия начин, можете да говорите за места като “град в южна България” или “голям град в държава в Европейския съюз”.

Ще се радвам и да чуя обратна връзка за сайта и съдържанието му. Моля, спазвайте добрия тон.