Мая, част 2: Копенхаген

Копенхаген – градът, който живее под цветовете на дъгата целогодишно

За разлика от други градове, които показват съпричастността и подкрепата си към ЛГБТИ+ общността само през месеца на Прайд в Копенхаген, обявен за “Най-приемащият град за ЛГБТИ+ общността в света”, нещата стоят другояче. Датската столица става първият град в света, който през 2014 г. издига флаг на дъгата, който се вее целогодишно в непосредствена близост до сградата на общината. В чест на датската ЛГБТИ+ общност и по случай 25-тата годишнина от легализирането на гей браковете площадът пред Общината получава името Regnbuepladsen (Площад на дъгата). Първоначалната идея е била площадът да бъде кръстен на Axel Axgil – създател на първата организация, която се бори за правата на гей хората в Дания (F-48) и първият човек, официално встъпил в еднополов съюз през 1989 г. Axgil умира през 2011 г. на 96-годишна възраст.

Тежката буква на закона

Свикнали сме да слагаме знак за равенство между свободата и демокрацията, обаче, живеейки в “святата и чиста” наша република, всеки ден, уви!, се убеждаваме, че да си свободен съвсем не е просто обратното на това да си в затвора. Да си свободен означава отсъствието на пречки пред начина на живот, който гражданите на едно общество са избрали. А в това да уважават избора на индивида скандинавците са с поне едни гърди по-напред от другите нации. От край време те се славят като хора, които не страдат от излишни предразсъдъци и които никога не изостават от хода на времето и случващите се социални промени. Но ето малко сухи данни, които сигурно биха накарали пуританите да получат уртикарии от възмущение, а много от нашите братя и сестри по света да скръцнат със зъби от завист:

1933 г. – В страната е легализирана хомосексуалността. Въпреки това много bøsser, т.е. гейове, все още не смеят да дърпат дявола за опашката като открито се разхождат по улиците на града с “чупка” в китката и китка зад ухото.

1948 г. – Основава се първата ЛГБТИ+ организация под името Landsforenningen for bøsser ,lesbiske, biseksuelle og transpersoner (Датска национална организация на гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните). От 2009 г. насам организацията се казва “Kredsen af 1948” (Кръгът на 1948).

1955 г. – Американката Кристине Йоргенсен става първата трансджендър жена в света, която претърпява серия от операции за смяна на пола. За да се превърне в удивителна блондинка и световна медийна сензация, тя изминава пътя от Щатите до Копенхаген, защото по онова време Дания е единствената страна, в която със закон от 1929 г. (!) са легални подобни медицински процедури.

1977 г. – Легалната възраст за секс по взаимно съгласие се сваля на 15 г. независимо от пола на партньорите!

1981 г. – Към вече съществуващата програма за сексуално образование в държавните училищата е добавен допълнителен набор от уроци за еднополовите връзки.

1989 г. – Дания отново държи палмата на първенството, давайки зелена светлина на еднополовите двойки официално да регистрират статута си на житейски партньори.

2010 г. – Еднополовите двойки вече могат да осиновяват деца. 2012 г. – Горният закон бива заменен със своя ъпгрейдната версия, която дава право на еднополовите партньори да се женят.

2019 г. – Според проучване на общественото мнение на Еurobarometer впечатляващите 89% от датското население одобряват еднополовите бракове и смятат, че трябва да бъдат разрешени във всички европейски страни. Понастоящем Старият континент е все още далече от целта с едва 15 страни (освен Дания), в които такива партньорства са легализирани. Излишно е да казвам, че България не е сред тях и едва ли скоро ще бъде.

Да си кажем “Да” в Дания

Предвид горната информация сигурно вече се досещате, че Дания е онова малко по размери петно, приличащо на разплискано мастило на географската карта на Европа, където е най-лесно човек да сключи брак с половинката си от същия пол. И си е точно така. В страната има голям брой брачни агенции, които са се специализирали в организирането на сватби на гей двойки от цял свят. Правни експерти се занимават със сложната документация, в която много често партньорите се омотават като пилета в калчища, а професионални сватбени агенти се грижат за това всичко да мине по конец и двойките да получат сватбата, за която са мечтали. Много чуждестранни двойки пристигат ежегодно в Дания именно с цел да узаконят съюза си, защото в техните собствени страни това е невъзможно. Съвсем логични са притесненията им, че дори това да се случи на хартия в Скандинавия, в родината им бракът им няма да важи. Добрата новина е, че Директива 2004/38/ЕО задължава дори онези страни-членки на ЕС, които не са узаконили еднополовите бракове, да зачитат правото на гражданите на Съюза и техните семейства да се движат и пребивават свободно в рамките на Съюза. Казано на по-разбираем език, ако сте от Полша, България, Латвия, Хърватия и т.н., и се ожените за половинката си в Дания, родината ви е задължена да признае статута ви на брачни партньори. За съжаление, понякога на съпрузите се налага да се пролеят една кофа пот в съдебната зала, за да се случи това. O, и един личен съвет от мен. Ако ще се жените в Дания, да знаете, че в момента са на мода сватбите на остров. Или в каменна черква от 13-и век на ръба на някоя скала край морето и то само за някакви си € 1690, които едва ли ще ви стигнат и за почивка в Малта. А ако искате да се ограничите до скромна церемония в общината, няма да платите повече от € 290 – горе-долу колкото ще се изръсите за една пломба, от хубавите!, при зъболекаря.

Секс, латекс, бира и… Барбара Стейзънд

По иронично подобие на софийския Студентски град, където купонът нонстоп е във вихъра си, в Копенхаген концентрацията на нощния гей живот също тече на Studiestræde или Улица “Студентска”. Улицата се намира на централно място, само на 200 метра от Rainbow Square и Градската община и освен с многото си магазинчета, кафенета и галерии, е известна и с това, че на всеки няколко метра човек се натъква на гей бар – всеки с различна тема и различна клиентела. Обиколила съм ги всичките (с изключение на Men’s Bar, който, както подсказва името му, e зона, забранена за цис жени). Винаги можете да се допитате до Yelp или Lonely Planet за съвет кой от тях си заслужава да посетите, но и аз в случая ставам за ориентир.

Ако не ви притеснява да се чувствате като кренвирш в хотдог, барманът постоянно да обърква поръчките ви, гъстият тютюнев дим да изпълва дробовете ви със смъртоносен катран (в Дания пушенето е разрешено на много места!), но също и да получавате безсрамни покани за среднощни флиртове, тогава нощният клуб Never Mind е точно за вас.

Oscar Bar е изискано заведение, което предлага както гурме специалитети за стомаха (на място приготвят известните датски сандвичи с майонеза и херинга, които са просто фантастични!), така и щедра консумация за очите – всички бармани до един са великолепни гей екземпляри на възраст 19-25 години, които отгоре на всичко са вечно усмихнати и услужливи. Бира и шотове на корем и шлагери на гей икони като Шер, Лайза Минели, Мадона и Барбара Стрейзънд предлага в обичайното си меню бар Jailhouse. Барманите са облечени с униформи на затворнически пазачи, обаче атмосферата наподобява по-скоро тази на пейката пред блока, отколкото на място, в което зли хора ще ви извадят душата от тялото и парите от джоба.

Би било престъпление да пропуснете Centralhjørnet – буквално пъбът на централния ъгъл, защото е не само туристическа, но и забележителност от световен исторически мащаб. Това е най-старият официален гей бар в Дания. Всъщност в Европа. И понеже Европа е преди Америка в много отношения (с изключение на картофите, царевицата, какаото и лютото чили!), значи и в света. Забележка под линия: Някои от посетителите са толкова възрастни, че все едно не са си тръгвали от отварянето на бара през 1917 г.!

Във Facebook страницата си бар Vela се определя като място, където всички букви на ЛГБТИ+ от всички възрасти са добре дошли, както и техните хетеро приятели, които обаче трябва да имат предвид, че жените в бара са интересуват само от жени – тактичен намек, че това е единственото заведение в Копенхаген, което е запазена територия за лесбийки. Vela се намира на улица Viktoriagade 2 в най-хипстерския квартал Vesterbro. Освен да пият леденостудена бира и коктейли Cosmopolitan, да свалят хубавици и да танцуват, друго любимо занимание на редовната клиентела са игрите на джаги. Собственик и управител на бара от незапомнени времена е фамозната Мама Вела.

Pride 2021

В края на това кратичко пътуване по историческите ЛГБТИ+ маршрути на страната, в която изобщо не се чувствам немила-недрага, иска ми се да завърша със събитие номер едно в програмата на всеки град, който ежегодно чества културното многообразие. Копенхагенският прайд не се ограничава само до шествие по централните улици на града. По традиция той протича в рамките на цяла седмица и включва събития от всякакъв характер – музикални и спортни, както и семинари с гост-лектори от цял свят, прожекция на тематични филми и т.н. След като миналата година Copenhagen Pride премина изцяло виртуално заради Covid пандемията, тази година той ще се завърне по улиците на града с пълна сила. Необичайното този път е, че ще се проведе в сътрудничество с Malmö Pride, a парадите ще бъдат два – в Копенхаген и Малмьо. Церемонията по откриването е на 13 август на централния площад в датската столица (онзи с перманентния флаг на дъгата, нали помните!). В прекрасния парк Fælledparken в продължение на три вечери ще има концерти, които ще бъдат стриймвани на живо по целия свят, а на 19-ти ще се състои иконичната Drag Night, която не е за изпускане, понеже се случват толкова забавни неща, че вдигат и мъртвите от гроба.

И така, приятели, ако имате път към Копенхаген това лято, пишете ми два реда на “лични”. Моите екскурзоводски услуги се заплащат в бира, а забавлението е гарантирано. Стига, разбира се, времето да не прецака плановете ни, но, както обичат да казват в Скандинавия: “Не времето е лошо, а облеклото.” Така че вземете си дъждобрана, но си оставете притесненията и предразсъдъците вкъщи. Защото Дания е страна, в която не само по конституция, но и на практика всеки е свободен да бъде какъвто иска и където не го гледат изпод смръщени, рунтави балкански вежди, само защото е индианец, аутист или хомосексуален. Или защото днес е решил да се разходи по джапанки и шлифер, яхнал розов слон.