Ники и Клемон са заедно от три години и живеят в София. Разговарях с тях в началото на август 2021 г.
Б: Кажете ми малко за себе си – кои сте, кога и къде се запознахте, къде живеете?
Н: Аз съм Ники, на 49 години съм. Роден съм във Варна, където сме и в момента.
К: Аз съм Клемон, на 33 години съм, от Дижон във Франция. Живея в България от почти девет години. Запознахме се във Фейсбук – много оригинално – покрай едни общи познати и разни коментари… Писахме си един-два пъти, после Ники дойде при мен в София и стана беля…
Б: А ти какво правеше в София по това време?
К: Аз бях дошъл с един бивш приятел, за да отворя фризьорски салон по мой си френски стандарт. Но и понеже съм много запален по български народни танци, идеята беше да уча в Пловдивската Академия по музикално изкуство, да играя и, така да се каже, да съм близо до извора на тези народни танци.
Б: Как пък се запали по български народни танци?
К: След Втората световна война кметът на Дижон е създал фестивал за международни фолклорни танци, който нашите много посещаваха. Беше и празник на лозята, по цяла седмица, в края на август всяка година. И винаги ходехме да гледаме представленията. Освен това в Дижон беше и единственият балкански ансамбъл във Франция, казваше се „Гайда“, и започнах да играя при тях и всяко лято идвах на семинари и на танци в България. Та познавам България от осемнадесет години, но от девет живея в София.
Б: А живели ли сте заедно във Франция?
Н: Не. Отидохме там през есента на 2018 година, за да се омъжим и ходим там редовно на почивка при близките и семейството му. Но, както знаеш, в България този брак не важи.
Б: Как е животът като омъжена двойка в България, срещате ли се с неразбиране, или хомофобия, или укорителни погледи?
К: Да, като се запознахме се разхождахме по Витошка хванати за ръка и хората ни зяпаха, сръчкваха се – ставаше ми неудобно, натоварваше ме, чувствах се като някакво животно с пет крака и три очи. Мислех си да започна да броя колко пъти са ни псували на педал и педофил по улиците. И когато разказвам това на клиентите си, повечето от които са хетеро жени, те ми казват „боже, не знаех, и наистина не мислех, че и в наше време има такива неща“. Та има такива неприятни неща – не е постоянно, не сме изпитвали физическа агресия, но ни гледат странно, особено аз като „имам наглостта“ да нося дълга коса, още повече се заглеждат в мен.
Н: Като видим някакви групи от футболни запалянковци, например, или забавяме хода, за да се отдалечат, или ние се забързваме, за да не предизвикваме реакции. Гледаме да не се натрапваме, така да се каже. Ходихме сега през юни на София Прайд и така показахме съпричастност към каузата, за която Симеон и Митко (бел. ред – Симеон Василев и Димитър Богданов от фондация ГЛАС) толкова години работят. Защото това ни касае всички и трябва да покажем, че си искаме правата, искаме да имаме семейства, деца, и обществото да се държи с нас така както и към всички други хора. Това важи и за хората с увреждания – София е абсолютно неадекватна за нуждите им – и всякакви други непривилегировани групи, не само за нас като ЛГБТ хора.
Б: Спомена за деца – имате ли желание или намерение да имате деца?
К: Да, определено, още на втория ден след като се събрахме го коментирахме, макар и на шега. Аз откакто се помня съм се виждал като баща, а при Ники май по-късно се събуди това чувство. Искаме да имаме три деца, пък да видим кога и как ще стане. Родителите ми са много за.
Н: Може да си осиновим, тъй като намирането на сурогатна майка и тръгването по този път е доста сложно и свързано със страшно много пари. Не сме чак толкова привързани към собствения си генофонд и не страдаме от някакви стереотипи. Важното е, че имаме желание да отгледаме деца и да им помогнем да постигнат най-доброто, на което са способни.
Б: Какво работите?
К: Едната ми професия е гримьор и фризьор. Имам собствен салон в София. А втората ми работа е като хореограф и режисьор по български народни танци. Тази година завърших магистратура в Пловдив и съм вторият чужденец, който има тази магистратура. Искам да създам танцов състав, да правим спектакли, турнета и така нататък.
Н: Аз първо да добавя към това, което Клемон каза. Българското фолклорно изкуство дълги години беше сериозно низвергнато, но сега за щастие има едно възраждане на интереса към него. И много се радвам, че човек, който идва от другия край на Европа е приел присърце нашия богат фолклор с всичките му особености – той е станал такъв специалист, че на мен понякога ми е неудобно колко много знае в сравнение с мен. И това трябва да покаже на всички хора, които така да се каже са ритнали българското настрана като някаква отживелица, а то има една такава красота и неподправеност… Трудно ми е да опиша с думи начина, по който фолклорът ни живее в него, защото той е винаги пръв на опашката за билети когато има концерти или други изяви. Ето сега преди седмица бяхме на концерт в Пловдив на Ансамбъл Странджа и Ансамбъл Тракия. Той много добре познава Ансамбъл Тракия, но не и Странджа и затова отидохме. Та се надявам всички читатели да разберат, че българският фолклор е нещо уникално, което ако отидеш само на сто километра извън Балканския полуостров се губи. Клемон често казва, че френският фолклор е по-различен, не може да се постави на сцената по същия начин.
К: Е във Франция вече не е така жив и няма такова развитие, както в България. Но да добавя, че в сферата на народните танци в България има нещо много политически консервативно, и даже понякога националистично. И когато се омъжихме с Ники, аз почерпих колегите си в Академията. Да, аз съм гей и обичам български фолклор и едното не изключва другото. Гей хората не сме някаква мода от последните 20 години, винаги ни е имало и любовта към фолклора не е запазена марка на консервативните хора.
Н: Относно работата, аз завърших морско училище през 1995 година и доста дълго време работех в корабната индустрия, като в последните седем години бях в пътническо плаване. През това време развих интереси в сферата на храненето, благосъстоянието, и изобщо здравословния начин на живот от гледна точка на това с какво се храним и как се грижим за себе си. И така през учебната 2014/15 стигнах до Института по интегративно хранене в Ню Йорк. Благодарение на технологиите не се наложи да стоя цяла година там.
И така станах инструктор по хранене. Помагам на хората да оправят живота си, да вземат здравето си в ръце като използват само това, което ядат всеки ден. Приятно ми е да се срещам с всякакви хора и естествено да виждам резултатите. И така стана, че се събрахме двамата – единият помага на хората да се променят външно, а другият – отвътре. И миналата есен Клемон премести салона си в ново помещение, където имаше една свободна малка стаичка, в която аз отворих офис, и сега работим под един покрив.
Б: Искам да се върна към това, което Клемон казваше за любовта си към българския фолклор. И на мен ми прави впечатление, че разните му там „патриоти“ говорят така сякаш само те обичат държавата си и българското, а ние, ЛГБТИ+ хората едва ли не мразим България, а обичаме запада, което естествено не е така. Та какво друго харесвате и обичате в България?
Н: Много обичам природата тук, и благодарение на Клемон посетих много нови за мен места. Човек не трябва да е „патриот“ или националист или дясно-ориентиран, за да може да оцени и обича българската култура. И откакто сме заедно ми прави впечатление колко малко хора ги оценяват всъщност. А консервативните, дясно-ориентираните политици имат доста изкривени представи за българските етнос, култура и фолклор. Нямам надеждни данни, но мисля, че е много по-вероятно да срещнеш ЛГБТ човек в танцовите състави, отколкото в други сфери на живота. Така че и ние допринасяме за запазването и разпространението на българската култура и фолклор. Не само Клемон, познаваме и други ЛГБТ мъже и жени, които са много навътре във фолклорните танци и култура и това, което разните му там „патриотични“ партии говорят реално не е вярно и ни обижда. Хората, които излизат да пеят и танцуват на техните митинги са точно такива момичета и момчета, но те си затварят очите за това.
К: Много обичам да си говоря с хората, да усетя как са живели, как живеят сега. Особено интересно ми е как е било по време на комунизма, защото все още не мога да го навържа, не съм добре запознат с това какво се е случило. От това, което сме учили във Франция бях останал с впечатление, че комунизмът е бил сто процента черен и ужасяващ. Не казвам, че е бил сто процента бял и голям купон, но чувам от хората, че все пак е имало хубави неща и трябва малко по-нюансирано да се разбира.
Също така много обичам българския език и постоянно разпитвам Ники. Харесва ми, че е имало падежи, а наскоро разбрах и че доста букви са отпаднали. Много ми е интересно как един език се променя – чел съм творби на Молиер писани преди четири века и те са адаптирани на съвременен френски. Та и сега като ходим в някой манастир тук и не мога да разбера какво пише, или като попадна на някакви по-стари думи ми е много интересно. Обичам да питам за езика и да научавам нови неща. Старая се и да изчистя говора си – да не правя грешки и да не звуча като турист, който току-що е дошъл.
Н: Храната също. Тъкмо сега преди да се обадиш аз направих едно тараторче, което нали не е голяма философия, но си е много подходящо за лятото. Изобщо, не се сещам за нещо за ядене, което Клемон да не обича – най-много някоя подправка да му се стори странна. Иначе съм забелязал и колко е любопитен към всичко – като отиде на някое ново място си има едва ли не списък с въпроси, които задава, защото се интересува живо от тези неща. И всичко помни и то с подробности!
Б: Защо не живеете във Франция?
Н: Като виждаш неговият български колко е добър, изискванията към моя френски ще са същите. Аз миналата година карах курс по френски и след това продължих да го уча с едно приложение, но още не съм на ниво и не искам да се излагам.
Иначе май пропуснахме да кажем и че през 2019 година посетихме Холандия четири пъти, така проучвателно, да видим каква е почвата, дали бихме могли да се реализираме в нашите си сфери. Но не се влюбихме в страната, така да се каже.
К: А и защото се запознахме в България и за мен е добре това, че можем да си говорим на български – аз да го практикувам, а Ники да ме поправя. Като дойдох тук мисля, че имах нужда да излекувам някои неща от държавата си, да имам малко по-обективен поглед върху нея. Мисля, че вече научих какво е да си французин и гледам на Франция с повече нюанси. И като ходим сега да се видя със семейството си мисля, че по-добре осъзнавам какво е и какво не е да си французин. А и Франция сега се усеща като връщане назад. Засега сме тук, защото много ми харесва, а и ни е добре. Единствената причина, поради която бихме се замислили е заради деца. Във Франция току-що приеха закон за асистирано зачеване на самотни жени и двойки жени, и евентуално бихме се върнали, за да осъществим мечтата си да бъдем родители, ако има развитие към сурогатството. Имам много приятели там, особено в Париж, където живеех преди да дойда в София, и когато се прибирам обичам да ги виждам. Но в София се чувстваме уседнали и като среда, и като работа.