Доро е на 19 години и живее в Абърдийн, Шотландия, където учи в университет. Разговарях с нея на 8 август 2021 г.
Б: Къде живееш, кога замина, по какви причини?
Д: Живея в Абърдийн, Шотландия, от около една година. На почти 20 години съм и дойдох тук, за да уча Компютърни науки в University of Aberdeen, и да осъществя една от мечтите си да помогна на хора болни от Алцхаймер чрез изкуствен интелект. Но и като част от ЛГБТИ+ общността, тук е по-лесно да бъдеш себе си. Като небинарен, пансексуален човек тук примерно ако си търсиш работа никой не те пита как се самоопределяш и така нататък. И има изключително много възможности за интеграция. Ако искаш да си махнеш бюста или да се възползваш от хормонална терапия, тук можеш да го направиш безплатно, но чакането е над две години, а в някои региони дори три. А смяната на името е още по-лесно.
Б: А как беше в България – срещала ли си неразбиране, или реакции, които са те карали да се чувстваш некомфортно?
Д: Ами да, в България ако кажеш, че си небинарен хората ще те зяпат и ще се чудят какво искаш да кажеш. И според мен това е защото в образованието не се обръща внимание на тези неща и повечето хора не са запознати с темите свързани с ЛГБТИ+ общността. Например ако кажа на приятелите си да използват други местоимения за мен те няма да го направят, защото не им е ясно какво е това и не могат да го приемат. А тук, особено в организацията, в която доброволствам, има доста хора, които са транссексуални или небинарни и няма значение как изглеждаш – всеки те приема такъв какъвто си.
Б: Разкажи ни за социалния си живот в Абърдийн.
Д: Ами работя като доброволец в две организации – едната е Foodsharing Society, която всъщност вдъхнови една от моите идеи за проект и благодарение на нея в началото успявах малко да си помогна финансово, защото животът тук е скъп. Доброволчеството ми е неплатено, макар че тук има и платени възможности, но като доброволец тук получаваш храна и разни други безплатни неща, а и медицинската помощ ти е осигурена. Освен това помагам във Four Pillars, което е едно пространство за ЛГБТИ+ хора и чрез тях създадох много нови приятелства. Не съм във връзка, за съжаление, все още не съм намерила своя човек, но вярвам, че за всеки влак си има пътници.
Ходя и на лекции – засега са все още онлайн, но предполагам, че от следващата учебна година ще бъдат пак присъствено. И участвам в различни доброволчески мероприятия.
Иначе не си падам много по заведения, предпочитам да прекарвам времето си сред природата, да играя бордови игри с приятели… аз съм малко зубър (bookworm, nerd). Но ходя на събития на ЛГБТИ+ тематика. Сега заради пандемията няма много, освен от време на време онлайн. И въпреки множеството проекти, в които участвам, намирам време да се социализирам.
Б: Как ти понася времето в Шотландия?
Д: Времето тук е доста различно… И тук има море, но е съвсем различно от морето в България. В Шотландия температурата на морската вода е примерно 15 градуса, а в България – 28 градуса. Но аз въпреки това успях да се топна. Наскоро даже плувахме с един транс приятел в река и беше много готино. И между другото ми направи впечатление, че хората са много приемащи за тези неща – никой не го пита кой е и защо е, докато в България реакциите сигурно биха били по-различни.
Има страшно много вятър, ужасно е… аз съм дребен човек и понякога направо ще ме отнесе (смеем се). Сега през лятото е по-приемливо де – има доста слънце, което според моите приятели шотландци е нетипично.
Б: Ти си сравнително от скоро там, но липсва ли ти България или нещо или някой в България?
Д: Да, липсват ми приятелите, семейството. Липсват ми планините, макар че и тук има и аз често ходя на походи. Понякога даже имам чувството, че съм в България – природата тук ми се струва доста сходна и много места ми напомнят за България, но може да е просто носталгия.
Въпреки че съм тук, аз имам много идеи за проекти за ЛГБТИ+ хора и за хора с ментални заболявания, включително и в България. Тук успях да реализирам и друга моя страст – рисуването. Продадох първата си дигитална рисунка, а наскоро Зуека ми хареса няколко рисунки из Фейсбук и реших да му посветя една.
Та искам някой ден, когато се усъвършенствам с програмирането, да създам видеоигри с транс хора. А сега имам една идея за проект и си сътруднича с хора в България, пък да видим дали ще имам успех. Така че се опитвам да помагам на България колкото мога от тук.
Б: Какъв е този проект?
Д: Ами искам да създам проект на принципа „съсед дава – съсед получава“ – казва се Зеленея и е по модела на Олио, в момента работим по него. Той е много разпространен в много държави в света и аз се замислих как много хора в България остават гладни, а няма такова приложение за обмен на храна. Видях, че има проект, който е на принципа на едно друго приложение Фуудобокс – страхотна инициатива. Но все още няма тази функция, която аз искам – хората да ходят по домовете и да взимат храна или други неща, които са им необходими. И ми се иска това да се промени. И сега много хора от ЛГБТИ+ общността ми писаха и в момента си сътрудничим. Това са хора от различни страни, тъй като става дума за приложение и всеки работи от вкъщи – има едно момиче от Швеция, тя работи доста по дизайна, казва се Сияна, и едно момче на име Деан.
Та идеята на това приложение е да свързва хора, които имат храна, която не смятат да използват, а биха изхвърлили. Примерно, ти имаш пуканки в шкафа си и вместо да ги изхвърлиш ги подаряваш на някого. На по-късен етап идеята ми е и да се обвържем с бизнеси в България; в момента говоря с Фуудобокс понеже те имат повече контакти, но трябва да видим дали ще потръгне. Първо ще е само за физически лица и след това, ако има успех, ще говорим с бизнеси, защото знам, че примерно, пекарните изхвърлят много хляб и други продукти. Просто законът е такъв, но се надяваме да се промени.
Б: Да, чувал съм, но не помня за коя държава, че на супермаркетите им излиза доста скъпо и сложно да даряват продукти на приюти за бездомни хора и т.н.
Д: Да, аз затова мисля в това приложение хора да могат да се записват като доброволци и те да взимат и носят храната, а не супермаркетите. Но трябва да проверя и законово какво е възможно и как да се направи… ще се опитам да се свържа с хора, които знаят.
Б: Чувал съм за подобно приложение в Амстердам, но не за храна, а за предоставяне назаем на всякакви неща – например, трябва ти бормашина и вместо да си купуваш, я взимаш на заем от мен и ми я връщаш когато си свършиш работата.
Д: Да, това е супер идея и аз мисля да включим нещо подобно в нашето приложение.
Б: Сигурно поддържаш връзка с родителите и приятелите си в България?
Д: Да, говорим си доста често. И бих казала, че съм късметлийка, защото когато споделих на родителите си, че харесвам повече момичета и така нататък, те го приеха много добре. Винаги са ме разбирали и са ми казвали, че ако съм с момиче няма да имат нищо против, стига аз да съм щастлива. Страхотни са.
Б: Имаш ли планове да се върнеш в България като завършиш, или да отидеш на друго място… или е твърде рано за такива планове?
Д: Ами мечтата ми е да остана във Великобритания и да направя докторантура. Искам да работя в сферата на изкуствения интелект. Аз в момента имам Data Science стаж, което по принцип е рядкост за някой, който е завършил само първи курс. Неплатен стаж е, но пак изкарах голям късмет. А темата на стажа ми е малко пикантна – разработваме вибратор с изкуствен интелект, като щабът е в Германия.
Б: (смея се) И какво прави този интелигентен вибратор?
Д: Ами накратко казано, просто не използваш бутон, а той се учи от усещанията, така че нямаш нужда от партньор (смеем се).
Иначе имам желание да помагам на България, но не знам дали бих се върнала да живея там. Може би когато се пенсионирам. На този етап бих искала да пътувам по света, примерно в Китай… Ще видим накъде ще ме отведе живота.
Б: Имаш още поне 45 години до пенсия, ако климатичните промени не ни убият дотогава… Аз нямам други въпроси, ти искаш ли да добавиш нещо?
Д: Ами искам само да кажа на ЛГБТИ+ хората в България, че трябва да се подкрепяме и да бъдем сплотени и нещата ще се оправят и там.