През ноември 2011 година трябваше да пътувам до Варшава за среща по работа. Удължих си пътуването с няколко дни в Краков преди срещата и така прекарах цяла седмица в Полша. Това пътуване се оказа много изненадващо и ме научи на няколко важни житейски урока.
Тогава живеех в Амстердам и тръгнах в петък сутринта нервен и в лошо настроение – тези работни срещи обикновено бяха досадни, не знаех дали ще мога да се оправя в Полша, колко ще е облачно и студено… Освен това мразя летища – проверките, опашките, чакането…
Малко след като кацнах на летище Шопен във Варшава, обаче, постепенно започнах да се успокоявам. Едно от притесненията ми беше дали ще мога да разбера откъде да хвана автобус до гарата, кой автобус, и как да си купя билети. Очаквах Варшава да е като София, където някои спирки нямат обозначения, няма машини за билети, в автобуса няма информация за следващата спирка, и малко хора говорят английски. За моя изненада, не беше така: всичко беше ясно обозначено и разбираемо. И така, житейски урок номер едно беше: не прави предположения за нивото на развитие на непознати държави.
Облекчен, че съм в правилния автобус и имам билет и, мозъкът ми вече можеше да се занимава с други неща. Като например полския език, с който се забавлявах до края. Полският е достатъчно далече от българския, за да не разбираме повечето думи, но и достатъчно близо, за да разбираме някои и да се получават куриози. Например, на таблото в автобуса беше изписана датата: 4 listopad. Аз знаех, че някои славянски езици използват славянски имена за месеците и дори бях чувал няколко на украински – лютня, грудня, березня… – но не знаех за листопад. За мен листопад си е природно явление, а не месец и се разсмях наум. След това една от първите спирки по пътя към града се наричаше Zwirki i Wiguri. Не ми трябваше много въображение да я прочета като „свирки и фигури“ и фантазията ми да полети…
Така, развеселен, стигнах до централна гара. Тук отново лесно и бързо разбрах къде е влакът за Краков и си купих билет, след което и една zapiekanka (чието име също ме развесели).
Влакът за Краков вече приличаше на българските влакове и беше пълен, поради което трябваше да стоя прав. Четиричасово пътуване прав в некомфортен влак обикновено би ми развалило настроението, но не и този път. Беше слънчев ден и аз в захлас гледах през прозореца цветовете на listopad-ския пейзаж отвън. По принцип не харесвам есента и като че ли за първи път виждах тази комбинация от зелено, жълто и червено. Житейски урок номер две: есента може да бъде красива и пътуването в коридора на влака може да бъде приятно.
Краков
Пристигнах в Краков и тръгнах към централния площад, където трябваше да се срещна с Couchsurf домакина си, Robert. Вече беше към 5 часа и започваше да става тъмно и леко студено. Робърт закъсняваше, но аз се шляех и наслаждавах на площада. Беше типичен площад за европейски град – чист, поддържан, с църква, магазинчета, паметници, будки, кафенета и улични артисти. Продължавах да се изумявам на доброто си настроение след два часа в самолет, четири часа във влак, и два часа чакане на площада!
Робърт дойде най-накрая и тръгнахме към апартамента му. Беше около моята възраст, дребен, кльощав, много приказлив и много гей (е, бях го намерил в гей група в Couchsurf). Каза ми, че е бил в България и дори, че първото му гадже бил българин – някакъв Дани. И докато ми разказваше повече за Дани – в кой град бил роден, какво учил по това време – осъзнах, че знам за кого говори. И не само това, ами и този Дани беше и мое гадже и то в същата година!
Не можех да повярвам, че съм отишъл в Краков, Полша и първият гей, когото срещам ми е баджанак! Какво се опитваше да ми каже вселената (житейски урок номер три): че (гей) светът е толкова малък или че аз съм толкова … „опитен“?
Вечерта премина бързо – ядохме, пихме, говорихме си, смяхме се, натрупахме още „опит“ и си легнах. На следващата вечер Робърт ме заведе в гей бар, където се срещнахме с две негови приятелки лесбийки.
Прекарах уикенда главно в мотаене; не ми се правеха типични туристически неща (като да ида до фабриката на Шиндлер) и затова просто се разхождах, наслаждавах на необичайно топлото за listopad време, и се продължавах да се забавлявам с полския език. Папа Йоан Павел II е прекарал известна част от живота си в Краков и затова доста места бяха кръстени на него. Склонено в родителен падеж, обаче, името му става Jana Pawła, например, Aleja Jana Pawła II. Сетих се как някои гей мъже се забавляват като си говорят в женски род и променят мъжки имена в женски, например, Васил – Василка, Сашо – Сашка и т.н. И се зачудих дали ако Папа Йоан Павел II беше гей, приятелите в семинарията и църквата щяха да му викат Яна Павла…
Та така, в разходки и кикот наум, премина времето ми в Краков, който е много симпатичен град и препоръчвам на всеки да го посети.
Варшава
В понеделник хванах влак за Варшава, където във вторник, сряда и четвъртък беше работната ми среща. Тя мина добре и, както очаквах, леко досадно. Това, което не знаех тогава, обаче, беше, че на тази среща беше посято зрънцето, заради което няколко години по-късно ми предложиха работа в Банкок. Та житейски урок номер четири: работната среща може да е досадна, но да доведе до нещо страхотно по-нататък.
Варшава ми напомни на София – шумна, мръсна, хаотична – но по някакъв начин по-зле от София. В центъра ѝ, едни до други, имаше класически сгради, сталинистки сгради, модерни стъклени бизнес сгради, панелни блокове, молове… Разбираемо е, предвид разрушенията през Втората световна война, и след това комунизма, но в сравнение с подредения център на Амстердам, и дори Краков, Варшава беше направо обида за очите.
Въпреки това, докато се разхождах в петък – бях си го оставил като свободен ден да разгледам града – си мислех не толкова за архитектурата, колкото за Солидарност и Лех Валенса, защото ако не бяха те, може би сега нямаше да пиша това… както и Коперник, Мари Кюри и Шопен, чиито паметници бяха разпръснати из града (както и, отново, на Яна Павла). Както и други европейски градове, Варшава си има много сладък Стар Град (Stare Miasto).
За петък вечерта бях резервирал пак Couchsurf. Бях се разбрал с домакина ми, Pawel, да се срещнем в 6 ч. на пл. Конституция (plac Konstytucji) и по някое време тръгнах бавно натам. Знаех, че този ден е полският национален празник, Денят на независимостта, и си мислех, че ще има някакви концерти или празненства из центъра.
Вместо това се оказа, че има протест на националисти точно около пл. Конституция. И не само това, ами и контра протест на анархисти по същото време и около същото място. И както си вървях бавно и безгрижно, оглеждайки се навсякъде като типичен турист, изведнъж наоколо се напълни с националисти в черни дрехи, които крещяха, чупеха коли и витрини, и полиция, която ги гонеше и арестуваше… (ето един репортаж от този ден, понеже снимките ми не са хванали адекватно ужасните сцени). Мислех си колко ще е тъпо ако сега някакви полски националисти ме набият за едното нищо… За щастие, успях да се скрия в едно кафе и изпратих съобщение на Павел да дойде да ме вземе от там.
Той дойде и ми се представи като Paul. Беше на 20 и няколко, много красив и добре поддържан, и също гей. Излязохме от заведението, качихме се в колата му и тръгнахме към дома му – голяма, луксозна къща в покрайнините на Варшава. Още по пътя, обаче, забелязах, че си говорим с кратки изречения, той направи глупав коментар за работата ми и не разбираше обясненията ми и изобщо разговорът не вървеше. Като стигнахме у тях си пусна телевизията да гледа новините, които отразяваха протестите в центъра. Аз си играех с айпада и чаках да стане време за лягане.
След около два часа, Павел отиде на купон. Преди да тръгне ми каза, че брат му и неговата приятелка спят в стаята си на горния етаж и сигурно ще се събудят по някое време. Когато се събудиха, вечерта изведнъж се разведри. Павел и брат му са разнояйчни близнаци и брат му, за ничия изненада, се казваше Piotr. Пьотр беше хетеро и съвсем не толкова секси и поддържан като Павел, но се оказа много по-интересен. Като му казах, че живея в Амстердам, веднага реши да ме почерпи с местен „коз“ и така прекарахме вечерта в пушене, кикотене и приказки. Житейски урок номер пет: мога да си прекарам много по-забавно със средно изглеждащия хетеро близнак, отколкото със секси гей близнака.
На сутринта си хванах полета за Амстердам и така приключи тази неочаквано приятна и изпълнена с житейски уроци седмица в Полша.
Ако и вие искате да споделите история свързана с пътуване или нещо друго, изпратете я на [email protected].